По панагюрски
НИЯ СМЕ СИ РОДНИНА
- Пено, дома ли си ма?
- Влязяй, влязяй, како! Съгичка ша дойда.
- Дека си, ма? Що чиниш? Мерише на киреч.
От мутвака влиза Пена с побелели от вар ръце.
- О, како! Алосвам са отсабале около оджака. Бактисах. Наш Мито абер си нема от кащуване.
- Пепел ти на езика, невясто. Не орати така за наш Мито. Ша та чуат ората и има да ви трапонясват. Мен кажи, че сме си роднина!
- Аман и бактън от работа, како! Турих една баданъ на оджака, че падна тулъ в огнището. И кой да маа аргасилото? Пък аз амалувам. И кадя е Мито? В "Бункера"!
Пена заплаква и зълва и я утешава.
- Оти ревеш съгъ? Не съ сурлосвай толкова! Наш Мито, ако е айманъ и патесник и има адета да си попийва, та обича. Ша му бъбра аз на Мито. Ша му чукам лук на главъта. Ти, кака, не са баталясвай така! Гледай да не са исабиш. Я каква си са сбабичасала! Не си някоя цинцифуция, ама са докаросвай за пред ората. Как та гледат ората, така та пишат. Поплачи си, ша ти мине.
След малко, успокоени, зълва и снаха пият кафе от леблебия и ръж.
- Како, добря че доде! То чивяк от работа не куртулисва.
- Пено, кака, отсабале нищо не съм туряла в уста. Я ми отбасай един басамак от ляба! Дай бунелки и залупците сирене! Много ми са услажда у вас.
Пена пренася и тънко нарязана сланинка, шарена сол и мешана туршия. Сипва по филджанче двойно препечена ракия и двете жени се гощават щедро по панагюрски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар